неделя, 29 август 2010 г.

...

Тръгвам замислено напред и те следвам.
Нощите отново са изпълнени с бръмбари, които не мога да спра.
Не мога да спра да мисля, не мога да спра да бягам, не мога. Не искам, не мога.
И пак не искам.
Безмълвно издавам вик и го сподавям, защото крак до крак вървя. Със себе си.
Посока изток е празна. Празна от мен, празна от всичко.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Приближава се

Тръгвам натам, да, точно на там.
 Където пътят е точно пред теб, и дори още да не си започнал да го вървиш, ти го виждаш, ти вече имаш ясна представа за него, ти вече го вдишваш.
 Него. Този новият път.
 Който ще изминем заедно.
 С теб, мое дете.
 С теб ще вървим крачка по крачка, с тебе мама отново ще проходи, с тебе мама отново ще се научи какво е да вдишаш свободата, какво е да вдишаш дори болката, онази старата, която не позволи да се разгърне и която затрупваше до задушаване с юргани и плътни тежки завивки там някъде в скритите дълбини на съзнанието.

Илюзия

Двамата бавно гледаха отминаващия ден.
 Гледаха и мълчаливо говореха.
 Казваха нещо.. но никой не разбираше какво казва другият.
 Ръцете се откъснаха, нощта дойде.. и те се разделиха. Тихо,незабележимо, реално и спокойно. Това беше последната им среща. Новият ден им донесе безпаметното чувство на нещо недовършено, на нещо живяно и оживяло в странен спомен за сън, как двама души посрещат настъпваща нощ .
 Какво ли беше пила тя?
 Какъв ли наркотик бе взел той?
 Това беше една от загатките на времето, решило да им подари един миг, толкова непавторим и прекрасен, че дори и паметта не бе пожеала да съхрани, от страх,че самия спомен ще измени така красивите и неповторими мигове.

вторник, 17 март 2009 г.

Нищо лично

- Нищо лично…
Думите вече не бяха същите.
Думите някак си вече не стигаха до Нея.
Думите сякаш вече не бяха думи.
Бяха настроения.
Отминали.

събота, 14 февруари 2009 г.

Играта

Играта…
Тази която играем.. тази с нас самите, тази с чуждите..
Тази с живота, тази в живота.. тази, същата. Тази, която ни кара да настръхваме при мисълта за това какво сме заложили.
 Без  дори да го осъзнаем.
 Играейки ние дори и не помисляме,че това не е просто игра.
 Това е нашата игра, това е играта, която предопределя живота ни, това е играта, която ни кара да дишаме..